Росица Велкова: Политиците са длъжници към хората заради конфронтацията за еврозоната
Досега повишението на цените заради промяна на валутата е било единствено с 0,3%, споделя финансовата министърка
По-малко гласове „ за “ и повече „ срещу “ въвеждането на еврото демонстрира проучването, г-жо Велкова. Това значи, че е доста значима подготвеността на институциите да реагират- да преодолеят първичния боязън и да не се позволен проблеми. Има ли такава подготвеност?
Нормално е да има терзание у хората, когато следва смяна с подобен огромен мащаб. Институциите и политиците са длъжници на обществото, тъй като тази неустановеност у хората е плод на спорните сигнали по тематиката за еврозоната и непрекъснатата борба и политическо противоборство. Не инцидентно Хърватия от страна, която вървеше по нашите стъпки към ERM II, ни задмина по пътя към еврозоната, само че там виждаме едно забележително единство както на институционално, по този начин и на партийно равнище. Ще ви напомня, че през май т.г. Националният проект за въвеждане на еврото в Република България не беше признат с единогласие от министрите на съвещанието на Министерски съвет, като се има поради, че този стратегически документ мина през процедурата за публично разискване съвсем година по-рано.
Институциите имаме доста техническа работа и редом с нея да създадем разяснителна и осведомителна акция, която да отговори на всички зародили въпроси, с акцент върху ограниченията за отбрана на потребителите. От изследването се вижда, че е ясно изразена взаимовръзката сред равнището на осведоменост и утвърждението към еврото.
Бизнесът е три пъти по-позитивно надъхан от хората. Ако обяснението е че бизнесмените повече пътуват, от дълго време работят с евро и са по-информирани, има ли метод хората да „ наваксат “ и кой е той?
Противоположно на по-скептичните настройки на половината от пълнолетните български жители по отношение на въвеждането на еврото, подбудени главно от страховете за повишаване на живота, самооценките за това по какъв начин биха се приспособили към еврото, са по-скоро положителни. 60% от интервюираните българи считат, че относително елементарно ще се приспособяват към еврото, против 34 %, които са на противоположното мнение. Във втората група се открояват на първо място възрастните и хората с главно обучение – над 60 % от тях чакат да срещнат компликации през интервала на преход. По всяка възможност това ще са и хората с най-голям риск от измами от недобросъвестни лица и към тях ще насочим особено внимание и ще търсим поддръжката на локалната власт и контролните органи.
Има ли кой и по какъв начин да помогне на фирмите – на техните счетоводни отдели, адаптирането на фискални устройства, да образова чиновниците при директна работа с клиенти. Нали това са главните опасения на бизнеса, които той споделя?
Не инцидентно с изследването възложихме да се измерят настройките на бизнеса. Виждате извадката обгръща – микро, дребни и огромни компании, самонаети, от целия набор на икономическата активност. Целта ни беше да забележим настройките на бизнеса, както по общи въпроси, свързани с въвеждането на еврото, по този начин и по характерни аспекти, касаещи активността на съответното дружество, построени умения за работа в евро и в същото време къде имат потребност от помощ и поддръжка - на първо място за счетоводството, касовите разплащания, фискалните устройства, нужда от образования на чиновниците при директна работа с клиенти. В отговор на това предвиждаме да работим с браншовите организации по места, с цел да се изяснят процесите и всички на практика аспекти.
Може ли и по какъв начин авансово да се изясни и покаже по-голямата финансова предвидимост и достъпа до по-евтин кредитен запас, които остават съвсем изцяло непознати и за това съвсем не играят роля за положителна оценка на еврото?
Приемането на еврото за национална валута се чака да докара до образуване на по-благоприятни условия за финансиране от позиция на държавния дълг. Опитът на включилите се към еврозоната страни демонстрира покачване на кредитния рейтинг с една или две степени в интервала от приемане на поканата за присъединение до малко след датата на приемане на еврото. В случая с Хърватия, след приемането на поканата за присъединение, кредитният рейтинг на страната бе нараснал с две степени от организациите Мудис и Стандард енд Пуърс и с една степен от Фич. В резултат, доходностите по новоемитиран дълг на страната значително останаха без изменение на фона на доста покачване на тези на останалите страни. За съпоставяне с България, преди да получим покана за участие в еврозоната, Хърватия се финансираше при по-висока рентабилност по отношение на ДЦК на България.
Според стадия на икономическия цикъл сега, в световен проект, нарастването на лихвените проценти ще върви нагоре, само че лихвите в еврозоната са по-ниски от българските. Важно преимущество от въвеждането на еврото ще бъде отпадането на таксите за превалутиране, които тежат в по-голяма степен на бизнеса, само че и на всеки от нас, когато купуваме евро при пътешестване в страна от еврозоната.
Въпреки, че институции, специалисти и медии непрестанно изясняват, че растеж на цените поради еврото няма да придобие заплашителни размери, хората не престават да се опасяват. Или, че няма да има далавера с цените. Как се преодолява такива страхове?
Опитът на страните, последно включили се към еврозоната, демонстрира, че при тях инфлацията е повишена нищожно вследствие на въвеждането на еврото - до 0,3 %. Това се удостовери и от изявленията на представители на държавите-членки, приели еврото, в проведени неотдавна конгреси, отдадени на тази тематика. В рамките на практическата подготовка за приемане на еврото са планувани разнообразни канали за противопоставяне на спекулативното повишаване на цените, основани на положителните европейски практики, в това число и на опита на Хърватия. Такива са дълъг интервал на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите преди и след въвеждане на еврото - общо към 17 месеца. Ще има акция на Комисията за отбрана на потребителите „ Честен търговец “ и дейна работа на терен с търговците от страна на КЗП.
Как ще се стигне до хората от дребните обитаеми места, до по едва образованите и по какъв начин те могат да бъдат успокоени посредством информация, с цел да може освен да одобряват, само че и умерено да употребяват еврото?
Една от задачите ни с това социологическо изследване е да установим по какъв начин най-пълноценно да достигнем до най-уязвимите групи. Вижда се, че най-ограничен опит в потреблението на еврото – както от тях самите, по този начин и от обкръжението им – имат възрастните хора, тези с главно обучение и доста ниски приходи, живеещи в селата. Над 75% от тях декларират, че по никакъв мотив до момента не са употребявали евро. За тези групи ще е най-трудно да привикнат към европейската валута и те би трябвало да бъдат подкрепени и с съответна помощ на място. Затова предвиждаме доста тясно да работим с общинските структури, кметовете и кметските наместници, които са най-близо до хората.
От проучването излиза наяве, че можем да спечелим или обратното- да загубим близо 30% от хората, в случай че се появи проблем и той не бъде бързо решен. Имате ли проект за превъзмогване на спешни обстановки?
Напълно сте права. Бързата и координирана реакция на институциите при сигнали за измами и нередности е от основно значение. Предвидени са няколко канала, по които да постъпват сигналите на хората – предвиждаме в околните месеци да бъде открита интернет-страница за еврото, също и безвъзмездна телефонна линия.
И последно, не обвързвано директно с изследването- каква е готовността на институциите, директно или индиректно виновни за въвеждането? Питам ви, тъй като от нея зависи освен дали ще се започва в точния момент, а и да продължи безпрепятствено?
Подготовката на България за въвеждане на еврото се провежда и ръководи от Координационния съвет със съпредседатели министърът на финансите и подуправителят на Българската национална банка. В работните групи към Координационния съвет са включени експерти от разнообразни области на управително и експертно равнище и тези хора сега правят голяма по размер подготвителна работа, с цел да са подготвени всички системи за въвеждане на еврото от 1 януари 2024 година.
По-малко гласове „ за “ и повече „ срещу “ въвеждането на еврото демонстрира проучването, г-жо Велкова. Това значи, че е доста значима подготвеността на институциите да реагират- да преодолеят първичния боязън и да не се позволен проблеми. Има ли такава подготвеност?
Нормално е да има терзание у хората, когато следва смяна с подобен огромен мащаб. Институциите и политиците са длъжници на обществото, тъй като тази неустановеност у хората е плод на спорните сигнали по тематиката за еврозоната и непрекъснатата борба и политическо противоборство. Не инцидентно Хърватия от страна, която вървеше по нашите стъпки към ERM II, ни задмина по пътя към еврозоната, само че там виждаме едно забележително единство както на институционално, по този начин и на партийно равнище. Ще ви напомня, че през май т.г. Националният проект за въвеждане на еврото в Република България не беше признат с единогласие от министрите на съвещанието на Министерски съвет, като се има поради, че този стратегически документ мина през процедурата за публично разискване съвсем година по-рано.
Институциите имаме доста техническа работа и редом с нея да създадем разяснителна и осведомителна акция, която да отговори на всички зародили въпроси, с акцент върху ограниченията за отбрана на потребителите. От изследването се вижда, че е ясно изразена взаимовръзката сред равнището на осведоменост и утвърждението към еврото.
Бизнесът е три пъти по-позитивно надъхан от хората. Ако обяснението е че бизнесмените повече пътуват, от дълго време работят с евро и са по-информирани, има ли метод хората да „ наваксат “ и кой е той?
Противоположно на по-скептичните настройки на половината от пълнолетните български жители по отношение на въвеждането на еврото, подбудени главно от страховете за повишаване на живота, самооценките за това по какъв начин биха се приспособили към еврото, са по-скоро положителни. 60% от интервюираните българи считат, че относително елементарно ще се приспособяват към еврото, против 34 %, които са на противоположното мнение. Във втората група се открояват на първо място възрастните и хората с главно обучение – над 60 % от тях чакат да срещнат компликации през интервала на преход. По всяка възможност това ще са и хората с най-голям риск от измами от недобросъвестни лица и към тях ще насочим особено внимание и ще търсим поддръжката на локалната власт и контролните органи.
Има ли кой и по какъв начин да помогне на фирмите – на техните счетоводни отдели, адаптирането на фискални устройства, да образова чиновниците при директна работа с клиенти. Нали това са главните опасения на бизнеса, които той споделя?
Не инцидентно с изследването възложихме да се измерят настройките на бизнеса. Виждате извадката обгръща – микро, дребни и огромни компании, самонаети, от целия набор на икономическата активност. Целта ни беше да забележим настройките на бизнеса, както по общи въпроси, свързани с въвеждането на еврото, по този начин и по характерни аспекти, касаещи активността на съответното дружество, построени умения за работа в евро и в същото време къде имат потребност от помощ и поддръжка - на първо място за счетоводството, касовите разплащания, фискалните устройства, нужда от образования на чиновниците при директна работа с клиенти. В отговор на това предвиждаме да работим с браншовите организации по места, с цел да се изяснят процесите и всички на практика аспекти.
Може ли и по какъв начин авансово да се изясни и покаже по-голямата финансова предвидимост и достъпа до по-евтин кредитен запас, които остават съвсем изцяло непознати и за това съвсем не играят роля за положителна оценка на еврото?
Приемането на еврото за национална валута се чака да докара до образуване на по-благоприятни условия за финансиране от позиция на държавния дълг. Опитът на включилите се към еврозоната страни демонстрира покачване на кредитния рейтинг с една или две степени в интервала от приемане на поканата за присъединение до малко след датата на приемане на еврото. В случая с Хърватия, след приемането на поканата за присъединение, кредитният рейтинг на страната бе нараснал с две степени от организациите Мудис и Стандард енд Пуърс и с една степен от Фич. В резултат, доходностите по новоемитиран дълг на страната значително останаха без изменение на фона на доста покачване на тези на останалите страни. За съпоставяне с България, преди да получим покана за участие в еврозоната, Хърватия се финансираше при по-висока рентабилност по отношение на ДЦК на България.
Според стадия на икономическия цикъл сега, в световен проект, нарастването на лихвените проценти ще върви нагоре, само че лихвите в еврозоната са по-ниски от българските. Важно преимущество от въвеждането на еврото ще бъде отпадането на таксите за превалутиране, които тежат в по-голяма степен на бизнеса, само че и на всеки от нас, когато купуваме евро при пътешестване в страна от еврозоната.
Въпреки, че институции, специалисти и медии непрестанно изясняват, че растеж на цените поради еврото няма да придобие заплашителни размери, хората не престават да се опасяват. Или, че няма да има далавера с цените. Как се преодолява такива страхове?
Опитът на страните, последно включили се към еврозоната, демонстрира, че при тях инфлацията е повишена нищожно вследствие на въвеждането на еврото - до 0,3 %. Това се удостовери и от изявленията на представители на държавите-членки, приели еврото, в проведени неотдавна конгреси, отдадени на тази тематика. В рамките на практическата подготовка за приемане на еврото са планувани разнообразни канали за противопоставяне на спекулативното повишаване на цените, основани на положителните европейски практики, в това число и на опита на Хърватия. Такива са дълъг интервал на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите преди и след въвеждане на еврото - общо към 17 месеца. Ще има акция на Комисията за отбрана на потребителите „ Честен търговец “ и дейна работа на терен с търговците от страна на КЗП.
Как ще се стигне до хората от дребните обитаеми места, до по едва образованите и по какъв начин те могат да бъдат успокоени посредством информация, с цел да може освен да одобряват, само че и умерено да употребяват еврото?
Една от задачите ни с това социологическо изследване е да установим по какъв начин най-пълноценно да достигнем до най-уязвимите групи. Вижда се, че най-ограничен опит в потреблението на еврото – както от тях самите, по този начин и от обкръжението им – имат възрастните хора, тези с главно обучение и доста ниски приходи, живеещи в селата. Над 75% от тях декларират, че по никакъв мотив до момента не са употребявали евро. За тези групи ще е най-трудно да привикнат към европейската валута и те би трябвало да бъдат подкрепени и с съответна помощ на място. Затова предвиждаме доста тясно да работим с общинските структури, кметовете и кметските наместници, които са най-близо до хората.
От проучването излиза наяве, че можем да спечелим или обратното- да загубим близо 30% от хората, в случай че се появи проблем и той не бъде бързо решен. Имате ли проект за превъзмогване на спешни обстановки?
Напълно сте права. Бързата и координирана реакция на институциите при сигнали за измами и нередности е от основно значение. Предвидени са няколко канала, по които да постъпват сигналите на хората – предвиждаме в околните месеци да бъде открита интернет-страница за еврото, също и безвъзмездна телефонна линия.
И последно, не обвързвано директно с изследването- каква е готовността на институциите, директно или индиректно виновни за въвеждането? Питам ви, тъй като от нея зависи освен дали ще се започва в точния момент, а и да продължи безпрепятствено?
Подготовката на България за въвеждане на еврото се провежда и ръководи от Координационния съвет със съпредседатели министърът на финансите и подуправителят на Българската национална банка. В работните групи към Координационния съвет са включени експерти от разнообразни области на управително и експертно равнище и тези хора сега правят голяма по размер подготвителна работа, с цел да са подготвени всички системи за въвеждане на еврото от 1 януари 2024 година.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ